По повод една година

от миграцията .

Посвещавам на моите

колеги участници ...

Васко

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА МИГРАЦИЯТА

РАЗКАЗ ОТ ЕДИН УЧАСТНИК

От ОСБИ съм, чичо. Знаеш ли го ти ?

Хе, там на мъмса, на нашето NT-и.

Нямам лев, ни спонсор: ази съм бедняк

и треперя малко, че парите свърших пак.

Ти за ОСБИ не си чул, а ази съм от тях

Бяхме два екипа - и в двата бях.

Пък кат ме вземаха, чичо - аз живях

по ресторанти и хотели - заедно с тях.

Помня я миграцията - беше славно време.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ме викнаха, чичо, аз видях

как баланс не става, и ме беше страх.

Само бачо Иво с голям глас извика.

И банкерите горди вкупом се изкриха.

Инженерът ни влезе в банката тогаз

с компютър в ръцете и нещо издума.

Но те бяха много: викнаха завчас

и той падна възнак, без да продума.

А Мариана изскочи, от къде не знам

и над него фана да моли, да вика...

/изглежда проблема бе доста голям.../

Но те са опитни и бързо се справиха.

И уж беше страшно, пък не бе ме страх.

Аз треперех само, но и се усмихвах веки.

Мен и други колеги - разпределиха с тях.

И задачи конкретни - дадоха на всеки.

Банкери и лели, и други жени.

Още слушам, чичо, как пискат они.

Два дни мърмореха и се мъчиха,

докато с ОСБИ свикнат - но се нучиха.

В някакъв офис, не знам къде бе,

мене ме изпратиха, нейде из страната.

Аз из прозорец, гледах, синьото небе

и работа с ОСБИ им набивах в главата.

Като се върнах, пак с тях живях.

За командировка нова, да чуя и не щях.

Но после, когато миграцията мина

взех да тъгувам по нашта дружина.

И мойта душа, чичо, сякаш запустя

и мъка голяма у мене наста.

За Весето и Сашо и целий екипаж...

За Ицо и адаша - как ми даваха кураж.

Ти, чичо, не си чул за ОСБИ и миграция чак

А аз съм оттамо... много е далече...

Цяла година мина - пак съм си бедняк

и треперя малко -

годишно приключване наближава вече.

BS - Shumen , sep. 2000

В. Василев