„Банксервиз възникна в правилния исторически момент“

Историята е пресъздадена от Петър Нейчев, директор Банксервиз АД ЮГ (1989–1993)

1978: Началото

 Започнах  работа в банковата система   през 1978 г. заедно с професионалисти като Васил Патриков и Иван Гецов от Велико Търново, Тодор Тодоров, Петър Троплев и Антон Войнов от Пловдив, Константин  Костов, Владимир Вангелов, Виргиния Тодорова от Варна и Бургас и редица други прекрасни математици и инженери. Още в самото начало бяхме посрещнати изключително  радушно и с голямо внимание от Любомир Беров, Александър Цинцарски, Никола Мирчев, Любомир Цеков – много силна група специалисти и визионери в Кибернетичния център на БНБ в София. Всички те бяха професионалисти с голям опит и сериозни международни познания,  които на нас, в началото на банковия ни професионален път, все още ни липсваха.

1978  – 1989: Бурно развитие на електронизацията, иновации и много ентусиазъм

 Годините между  1978 и 1989 се характеризираха с бурно  развитие на електронизацията в цялата страна.  Именно 1978 г. беше годината, когато банковата електронизация излезе от София и се разпростря към главните комуникационни центрове в България – Пловдив, Велико Търново, Варна и Бургас, където се оформиха ядра от специалисти. Развитието продължи през 80- те години, когато  се създадоха и развиха общо 29 регионални бази, които представляваха изчислителни отдели, обслужващи регионалните банкови клонове. През този период около Любомир Беров, Александър Цинцарски, Никола Мирчев и Любомир Цеков се оформи силна група, която впоследствие създаде ня кои иновативни  и неприлагани до момента практики за тогавашната действителност.

 Създадените на  основата на окръжните банкови клонове  в 28-те окръжни градове плюс големия клон на БНБ в Казанлък  изчислителни звена бяха оборудвани с изчислителна техника от Съвета  за икономическа взаимопомощ (СИВ). Системите за въвеждане на данни на магнитна  лента, мини машини СМ-4, бяха произведени в България, принтерите ни бяха внос от Унгария, дисковете – от ГДР, както  и голямата изчислителна машина ЕС-1014 за звеното ни в Пловдив. По това време беше мно го трудно да се достави техника по второ  направление (от капиталистически страни), трябваше да бъде преодоляно наложеното на страната ни ембарго и техниката, с която работехме в окръжните изчислителни центрове, не беше  надеждна, както доставените преди това системи от IBM, UNIVAC, UTS и WANG. Но така или иначе това беше действителността и ние трябваше да се съобразим с нея. Първите системи бяха монтирани в Пловдив и Велико  Търново, после – в Бургас, Варна и другите окръжни градове. Ние, които работехме с тези машини, знаехме, че те са с доста ниска надеждност, а решението беше дублиране и резервиране на техниката. И разбира се, двойно  повече сервизен персонал за осигуряване на 24-часовата ѝ поддръжка, с какъвто на практика до момента не разполагахме. В този период започнахме създаване на сервизи (под формата на кооперации), където работеха инженери, физици и други  специалисти. Основният начин за тяхната квалификация беше чрез вътрешнофирмено обучение, както и чрез обучение при производителите на техниката. Кооперациите сключваха договори с окръжните банки и поддържаха техниката във всичките им клонове. Обучихме хората, дадохме им двойни заплати  и всички ние работехме с много голям ентусиазъм и висока мотивация.

 Тогава се роди  и идеята ни за „отдалечен печат“ – една  наистина революционна инициатива във време, когато  интернетът все още беше в зародиш. Екипът ни, който  включваше Никола Мирчев, Павел Нинов, Любомир Цеков, Васил Патриков  и аз, беше вдъхновен, а реализирането на проекта беше наистина вълнуващо събитие. Отдалеченият печат представляваше модем със свързан  към него принтер и се използ- ваше за изпращане на документи по електронен път, вместо съответният документ да се носи физически в друг клон на банката  в друг град. Проектът наистина беше революционен и спести доста време на служителите, а трансферът на документи се реализираше много по-бързо. Отдалеченият печат беше  внедрен в по-големите центрове и трябва да отбележим, че такъв тип печат нямаше никъде другаде в страната, в нито една индустрия.

 Пак през  този период бяха създадени две  развойни софтуерни звена – в Пловдив  и във Велико Търново, чиято задача беше  да поддържат програмното обезпечение на българската техника за счетоводния проект  и за проекта за икономическа информация, нужен за ръководствата на окръжните банки и на централното управление на БНБ. Въвеждането на проекта за икономическа информация в окръжните банки и сетълмента направи  невъзможни лошите практики за нарастване на инфлацията от забавена информация, кредитните авиза и раждането на понятието „пари на Банксервиз“.

 Един  от основните проблеми по онова  време обаче беше липсата на кадри  и ние трябваше със собствени сили да се справим  с този проблем. Така съвсем спонтанно се роди иновацията на самообучение. Развойните звена сами обучиха и квалифицираха програмисти, като  за целта математици и физици с педагогически профил бяха назначавани като счетоводители и обучавани за програмисти оператори. Тогава все още нямаше  такива специалисти, както нямаше и специалност „информатика“. И до днес много от тези бивши програмисти са ръководители и главни счетоводители в някои банкови  клонове в Пловдив и Велико Търново.

Раждането на Банксервиз през 1989  г.: от идеята към реализацията

Както  вече споменах,  машините, с които  работеха изчислителните центрове по онова  време, не бяха сигурни и много често ставахме  свидетели на откази. Ще дам един съвсем нагледен пример  – дори при наличие на две работещи и две резервни машини в Пловдив, те отказваха  през половин-един час. Затова бяха необходими инженери, които да работят включително и на смени.  В същото време много често се налагаше при проблем в техниката да се обръщаме към специалист от друг изчислителен център.  Ако при нас в Пловдив например възникнеше сериозен проблем с дисковете, викахме най-големия специалист в тази област, който беше  част от екипа в Стара Загора. На практика различните екипи си оказвахме сериозна взаимопомощ – първо между инженерите и техниците от сервизните звена при поддържането на техниката  и после от обмена на софтуерни продукти между София, Пловдив, Велико Търново, Варна и Бургас – и именно тези практики бяха една от причините, довели до раждането на идеята за създаването на Банксервиз.

Помня, че идеята за основаването на Банксервиз възникна по време  на една приятелска сбирка на инженерите. Бяхме силно ентусиазирани, макар  че първоначално имаше известна съпротива от страна на някои окръжни директори на изчислителни центрове. Името  Банксервиз също беше идея на инженерите, а през 1988 г. се роди и първият писмен материал от Любомир Беров, мен, Петър  Брънзалов и Васил Патриков – подготвихме записка от името на Любомир Беров, в която предлагахме да се създаде Банксервиз. Година  след това вече беше ясно, че такова обединение, което да бъде под командването на Главния изчислителен център в София, трябва  да се състои.

 И така  през 1988  г. написахме  предложение до  г-н Ганчо Колев, който по това време  беше зам.-председател на БНБ и отговаряше за счетоводството. Като изключително опитен  счетоводител, той пръв видя ефекта от обединението, като в самото предложение ние бяхме  направили подробна обосновка, включително и разчети за финансова и икономическа ефективност. За да избегнем евентуалните трудности и съпротива при разглеждане на предложението, си послужихме с малка  хитрост – избрахме да внесем документите в БНБ през август, най-активния сезон на отпуските. Аз, Васил Патриков и Петър Брънзалов подготвихме всички необходими документи и обосновки и в една гореща августовска  събота ги занесохме в София на Ганчо Колев, който трябваше да предаде предложението на Васил Коларов, председател на БНБ в този период. Помня, все едно е било вчера, как писахме предложението цяла нощ в петък срещу събота  и рано сутринта трябваше да пътува- ме тримата до София, за да го занесем на Ганчо Колев, с когото Петър Брънзалов се познаваше добре. На разсъмване обаче, точно преди да потеглим, Патриков ме спря с думите: „Не може да го занесем в този вид, виж колко грешки има.“ И след  като го бяхме писали цяла нощ, отново седнахме и започнахме да коригираме. Успяхме и не след дълго потеглихме за София, където, с одобрението на Любомир Беров, дадохме документите на Ганчо Колев. Ролята на Любомир Беров в целия този процес беше много важна. Той оцени идеята за проекта и стана негов двигател. И така в София през август 1988  г. стартира процедурата по реалното създаване на Банксервиз, който на практика започна да функционира през януари 1989 г.

Реакцията на Ганчо Колев и на Васил Коларов, както и решението на УС на БНБ бяха много бързи  и адекватни, защото едно такова обединение решаваше много ефективно и бързо проблемите при обслужването  на новите над 70 банки, банковата реформа и възникването на огромна за времето банкова мрежа от клонове и офиси.

Банксервиз бе  създаден като дружествено предприятие (ДП), впоследствие пререгистрирано като  акционерна фирма (АФ) – в края на 1989 г., и в акционерно дружество (АД) – в края на 1991  г., и с клонова мрежа:

  • Банксервиз-Изток, гр. Бургас, с бази в градовете Бургас, Варна, Сливен, Ямбол, Добрич и Шумен; 
  • Банксервиз-Запад, гр. София, бази в градовете София, Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана  и Перник;
  • Банксервиз-Север, гр. Велико  Търново, с бази  във Велико  Търново, Габрово,  Търговище, Ловеч, Плевен, Разград,  Русе и Силистра; 
  • Банксервиз-Юг,  гр. Пловдив, с бази  в Пловдив,  Стара Загора,  Пазарджик, Хасково, Смолян,  Казанлък и Кърджали.

На практика  липсваха организационни сътресения при стартирането на новата  структура, тъй като тази схема реално работеше още преди обединението на отделните изчислителни центрове в страната. Създаването на Банксервиз беше по-скоро акт на узаконяване на досегашния начин на работа.  По това време вече бяха започнали да се появяват редица нови банки и ръководството в БНБ съзря необходимостта от една такава структура, която да поддържа технически банките. Само в Пловдив например функционираха Окръжната банка, Земеделска банка, Стопанска  банка и Минералбанк. Най-важният елемент, на база на който се взе решение за създаването на Банксервиз, беше икономическият.

1990–2010: Етапът на интензивно развитие

 През 1990г. възникнаха  изключително много банки. Всяка окръжна  банка стана самостоятелна, появиха се редица отраслови банки – Земеделска банка, Биохим, Минералбанк, Стопанска  банка – и те започнаха да работят, включително привличайки средства отвън. Без една централизирана система за разплащания между  банките, каквато беше реализирана от Банксервиз през този период и която беше революционна стъпка в банковата система на страната,  това щеше да бъде абсолютно невъзможно. Създаването на Банксервиз в този момент беше едно успешно решение за преодоляване на проблема, породен от лавинообразното възникване на нови банки и тяхното интегриране в банковата структура  на държавата, а и на редица други проблеми в банковата система у нас. Мога да дам един куриозен пример от моята практика през този период. Един ден възрастният 72-годишен директор на банката в Чепеларе (имаше такава самостоятелна банка) ми се обажда с проблем – компютърът му не работеше и той търсеше помощ  от нас. Оказа се изключен кабел…

 Тук искам отново  да отбележа, че мотивацията на хората  беше много важна и тя помогна нещата  да се случат въпреки трудностите. А трудности имаше. Често срещахме съпротива дори от редови служители. По това  време счетоводителите бяха много сериозен фактор в едно предприятие, често те командваха повече, отколкото самият директор. И изведнъж нашата система  промени порядъка. В резултат започнаха дребни саботажи, като например блокиране на клавиатурата с кламер и редица други. Не беше масово, разбира се, но имаше  такива случаи. Хората смятаха, че им отнемаме важността и уронваме авторитета им. Така че ако не беше мотивацията на хората в Банксервиз и преди това в изчислителните центрове, нещата  нямаше как да се случат. Тук искам само да споделя няколко имена на мои колеги, като например Пламен Петков, Иван Петров, Александър Чекански, Петя Иларионова, Неделчо Порязов, Катя Янева, които бяха много силно запалени в овладяването на новостите и при нарастващата работа в Банксервиз. Пак искам да подчертая – трудовите навици, които се създадоха от тези хора, са невероятни. С много от тях работим заедно вече над 20 години  и те трудно могат да се сравняват по работоспособност и ефективност с новите поколения служители.

 И не на последно място, искам да отбележа, че в Банксервиз-Юг направихме две важни структури, които работеха  десетина години след 1990 и осигуриха евтини и лесни услуги на банковите клонове в Южна България. Това бяха Център  за обучение и квалификация с шеф Таня Пашева и американски преподаватели и Търговски отдел за компютърна техника начело  с Христо Гагов и Атанас Гунчев.

 На практика  ние положихме и началото на системата Инфобанк. Около 1994г. разработихме софтуер, който улесни работата на предприятията изключително много. По това  време, ако едно предприятие има сметки в 3–4 банки, се налагаше до обяд счетоводителят да обикаля всичките банки, за да се провери колко пари общо   има предприятието. Нашата програма обаче даде възможност на счетоводителите чрез терминала, инсталиран при тях, да изведат информация за наличните в различните банки сметки.  В резултат директорът получаваше отчет за наличностите още сутринта с отиването си на работа. Помня колко щастлив от новата система беше тогава директорът на завод „Слънце“. За него това беше  огромно облекчение, защото предприятието му разполагаше с много сметки, пръснати навсякъде, където търгува. И макар че често счетоводителите се противяха на навлизането на технологиите, в същото време  те оценяваха новостите и виждаха възможностите на нашите системи.

Днес,  от дистанцията на  времето, мога да кажа,  че Банксервиз възникна точно  навреме, за да отговори на едно голямо предизвикателство – бумът на банки и клонове  у нас, и на практика да реши въпроса с комуникацията на банките.

Петър  Нейчев (д-р ик. инж.) участва  в електронизацията в МК „Кремиковци“  от 1972 г., а през 1978 г. започва   работа в Окръжната банка-Пловдив. Участва   в електронизацията в БНБ и в ДСК-Пловдив, а впоследствие като директор  на „Банксервиз-юг” и в банките в Южна България. Ръководи и участва в проекти за обработка на икономическата информация, отдалечения  печат, създаването на девет окръжни изчислителни центрове, развойна група от програмисти, учебен център за банковите кадри, както и обслужването от Банксервиз-юг на новосъздадените банкови  клонове на новите търговски банки. Впоследствие е изпълнителен директор в банка „Славяни“, София, и „Агробизнесбанк“, Пловдив, където също извършва електронизацията, съвместно с Банксервиз АД. В момента е  ръководител на проекти за блокчейн платформи „ClubXChain” (за туризъм) и „FinEtika” (за финтех компания) и проект за Международно Висше училище по информатика и електронно лидерство „Махатма Ганди“ (МВУИЕЛ) с магистърски програми  за Изкуствен интелект и е-лидерство.